В сивата премяна на деня
аз искам да съм цветна,
усмивчица поне една
сред навъсените вечно.

Не черен поглед, празен,
загубил вяра в красотата,
потънал в коловоз еднообразен,
оставил се в ръцете на съдбата.

Не искам тихо да се слея,
да нямам в същността си цветове,
Аз искам лудо да се смея,
да бъда влюбено сърце!

Иска ми се в монотонността
да оставя шарена следа,
да я обагря с пъстрота.
Ще започна с мъничка черта.

И ако сме двама,
ела да изрисуваме света!