„Апчих!“ -
Изкиха се носът - „Ах, да не бих!“ -
И се обърна към краката.
„Във вас ще е вината!
Вий все сте боси!“
„Нос, недей такава слава ти ни носи!
Нас обуват ни ръцете.“
„А-а-а, моля ви се, спрете!“ -
Възпротивиха се ръцете -
„Нас командва ни главата.“
„Глава, у тебе е вината!
Носи се мълва!“ -
Провикна се носа.
„Недей ме тъй гълча!" -
Главата изръмжа -
"На очите пада бремето -
Те следят прогнозата за времето!“
Носът се вече измори.
„Очи!
Защо тъй не видяхте?“
„Ний видяхме,
Ама премълчахме,
Защото раменете
Голи искаха да са и двете!“
„У вас е знач вината!
Ще кажа на устата!
Да ви даде да разберете!“
„Извинете,
По-тихо, ако може!
Ще ме подлудите, боже!
Опитвам се да спя!
Горя!“
- челото се навъси.
А носът отново взе да ръси.
„Не може тъй! Вината трябва да се връчи
Виновникът да се излъчи!“
Останала без глас почти
Устата извиси:
„Нос, вземи се спри!
От толкоз препирня
Сопола изтърва!“