Протегни две ледени ръце -
в прегръдката им да потъна.
Подари ми спрялото сърце -
под звуците му да осъмна.
И нека зъбите оголени и остри
горещата ми кожа да погалят
и ако трябва само кухи кости
в безжизненото тяло да оставят!
Топлината нека да изстине,
последният ми дъх да отлети!
Но с тебе нека да замине
в очите жадни – сетният ми миг.
О, нека бъда сладка жертва
на хищническата природа.
В замяна искам само клетва -
Преди душата да проходи
преди сърцето да се спре,
преди цветът да избледнее
от устните ми и дорде
от студ и лед не онемеят,
смили се ти над глупостта,
последна мъничка молба -
прости наивността им
и ги целувай до смъртта!

Lost in ice embrace
defeating   
Every reasonable sense…
Under the sound of soundless beating
Till dawn I long to pace.
The fangs may sharp and bare
Caress my burning skin,
Even if they have to dare
Leave nothing but some bones within.
May warmth drown in the cold,
My last breath slip away,                           
If your eyes would enfold
My final helpless stare.
May I be sweetest prey
of predatory lust!
A little price you need to pay –
A vow, before I sink into the dust.
Before my soul starts walking
and colour fades…
Before my heart stops talking
and flare dies in shade…
Before of cold and ice
My lips with silence are enticed…
Be gracious to stupidity –
A final breath’s request –
Forgive their blind naivety
And kiss them till their death.