Спомни си онзи ден – когато ти ме заговори...
денят, в който на любовта врата отвори.
Свенливостта тогава строго заповяда -
сърцето плахо от капана да избяга…
Миг колебание – убиец на желания -
решителността отстъпва под негово влияние.
Но няма! Този път ще се преборя!
... вече нямаше обаче на кого да отговоря...
Аз влизам... ти излизаш.
Ти тръгваш... аз се връщам.
Аз слизам... ти се качваш.
Ти се смееш... аз плача.
И ето те сега отсреща,
но моят поглед твоя пак не среща.
И все пак трябва ли съдбата да решава?
Страхът да плаши лесно съумява.
Ще го оставим ли да ни прегърне?
Или следващият път ще се обърнем?