Зад стъклото запотено -
лицето му червено,
поглед вперил наранено
в тъмнината, която настана –
там, където тя остана…
в последния спомен – засмяна.
Една нощ заледена -
на любовта уж отредена…
със самота заменена.
От живота измамен…
Студът вече вътре поканен
обгръща душата безжален.
А на стъклото без да знае
името му нежно си играе
с нейното - все още не разбрали,
че бе дошъл на любовта им краят.
Погледът му там застинал…
сълза отрони се горчива…
не забеляза капчиците как се сляха
и в себе си погълнаха играта…