До преди няколко дни се страхувах от неговата любов, а вече се чудя как да му покажа своята... Би трябвало в очите да личи. Неговите гледат толкова нежно, а и в моите изглеждат толкова мили. Нима не вижда себе си във моя поглед?! Тогава не очаквах, аз просто не знаех... Но вече знам, сега как да узнае и той?! За моите топли чувства към него... не усеща ли как се усмихвам при вида му... Дали аз не прецаках всичко, неуверена в себе си... Вече не съм сигурна какво да очаквам. Две думи ме накараха да се влюбя, макар неосъзнато... А дали те все още са в сърцето му? Защото в моето оставиха трайна следа. Но къде бяга смелостта в реалността?