Когато нежно каза “Ти си тя!”,
обърканост нахлу във моята душа.
“Искам време...” отвърнах вечерта,
“...тъжна следа оставила е любовта”,
а ти реши, че надеждата ще разруша.
Премислях дълго, през нощите не спях,
прокрадваше се тайно коварният ми страх,
направих всичко грешно и теб разколебах.
Не осъзнавах колко нежност във себе си таях,
не осъзнавах, че сърцето за любов тупти,
не разбирах колко мил си в моите очи.
А сега не зная как да ти го кажа...
да разкрия себе си, как да го покажа...
Но да го направя дали не закъснях?
Обичам те, но май късно го разбрах.