Обичаш ме, ти казваш този ден...
А утре вече шепнеш го на друга...
Но как умело криеш го от мен
и сякаш просто правя ти услуга.
Стоиш със мен, използваш ме...нима?!...
поредната бройка незначеща нищо...
ах, ако знаех...по-добре да съм сама,
отколкото със теб и да ме мамиш скришно!
А другата...дали тя знае...
или и нея мамиш както мен?!
"Пленяващата усмивка" само си играе,
защото ти си вътрешно студен!
И сега, когато вече осъзнах
лъжата ти ужасна и жестока...
не бе достоен за обичта ми, аз разбрах...
защото в мен си виждал само красавицата синеока...
Но искрен се оказа най-добрия ти приятел,
който пренебрегна външната ми хубост
и откри доброто...стана обожател...
любов роди се между нас...същинска лудост!
И все пак нещо хубаво излезе...
истинската обич аз открих...
А ти изгуби него, той залезе
и от съзнанието си те изтрих!
Дано разбра какво направи
щом и най-добрия ти приятел те изостави!