Защо ли пак се случва? Защо не ме остави на мира, а отново ме караш да страдам?!? Нали си обещах... няма вече, повтарях си... не бива, нищо няма да излезе, не си заслужава... И нали уж бях готова да забравя, най-хубавото в живота да изоставя и да ти обърна гръб... да продължа нататък... без любов... да намеря щастието другаде. Опитах... не стана, нямаше щастие, но нямаше и тъга. А сега... какво пак ме доближи толкова?!? Защо пак ме обземат такива желания? Защо пак искам да съм близо до него, да почувствам присъствието му, да чуя милия му глас... Защо ми причиняваш това... отново... Не беше ли достатъчен първия път? Отново ме караш да страдам, защото знам... никога не ще е мой, не съм достойна за неговата любов... и въпреки всичко му давам своята... Така е... не мога да отрека. Каквото и да правя то ме преследва... чувството е по-силно от мен... и макар че всичко, което ми носи е само тъга... и сълзи в очите... ще кажа с висок глас и нека всички ме чуят... ОБИЧАМ ГО и винаги ще го ОБИЧАМ!