Обичах те безкрайно много. Не знаех как да ти го кажа. А трябваше ли? Не... ни думичка не беше нужна... Ти разбра, прочете го в очите ми. И просто се изсмя. Не бе достойна моята любов. От това ме заболя. Много плаках, но успях да те забравя и да те обичам престанах, дори започнах да те мразя. Но какво се случи? Какво се промени? Дойде при мен и с омайващи думи и ласки предложи любовта си. Сърцето ми по-често затуптя. И отново огъня запали. Не можех да откажа, възроди се любовта и казах ясно "Да". Но ти отново се изсмя. Нима всичко това бе лъжа? Топлите думи и ласки... Ти пак се подигра. И аз глупачката се хванах. За втори път сърцето ми разби и пак ме заболя. И много плаках, но пак успях да те забравя, и грешката си трети път не ще направя, защото осъзнах... Не си достоен ти за моята любов. Дори не си достоен за моята омраза!