Лежа самотна в тази нощ прекрасна. Лека музика звучи, но тъжно ми става от нея. Навън е тихо и луната вече спи. Но аз не мога да заспя. За тебе все си мисля и не мога аз да спра. А как искам да заспя. Колко е тежко... когато те виждам със някоя друга! Колко е тежко да знам, че не се интересуваш от мен!... Колко е тежко да те обичам, а ти дори да не забелязваш! А то е толкова явно. Само поглед в очите ми е достатъчен, за да видиш колко силно чувство изгаря ме отвътре. Нима не го съзираш? Колко мъка и тъга тая във себе си, защото те обичам, а ти не забелязваш. Но какво дори да забележиш? Не ще ме никога обикнеш. Такава е моята съдба - в живота най-много да обичам любовта, а несподелена да остане тя.