Любов голяма има в мен откакто те видях за първи път. Изпълнена е моята душа и кара ме да се усмихвам, да мечтая... А това не беше никак трудно. Мечтаех как сме двама аз и ти и светът не съществува. Бяхме толкова щастливи... Но, събуди се, това е само блян, несбъдната мечта... но още не е късно. Би могло да бъде и реалност, стига ти да разбереш как сърцето ми изгаря от любов по теб. И ще бъдем толкова щастливи... Тогава бях решена. Стремях се да съм все край теб, за да ме забележиш и да осъзнаеш колко много те обичам, да се влюбиш в мен и ти. Така аз исках твоето сърце да покоря, но неуспешно... Обичах те, но ти не забеляза, а аз нямах сили да ти кажа. И отново бях сама и натъжена във нощта. И сърцето ми остана празно. А щяхме да сме толкова щастливи... Но кой ли е виновен? Ти не си! Ти просто не прочете желанието в моите очи. А аз нямах сили да призная, че безумно много те обичам.