tctctc – едва в 17:43ч.!
32 мин ни делят от края на часа и осте* 5-7 от Amor... hm, може и повече да са, че каквито сме кипри! :P Госпожата си плямпа за някакви напълно автоматични стругове... дали я слуша някой? /след оглеждане из стаята/... Абе 90% от класа пише, да речем половината от тях без да се замислят какво правят... първите чинове изглеждат най-съсредоточени. Отзад се подхилкват здраво... еххх какви бяха часовете при Илиев едно време... И какво като гледам Маринова в очите, мда... заблуждавам я, че разбирам за какво ми говори, но всъщност изобщо не съм в училище. Мирише ми на солети... ммм, Цвети ей сега ще ми даде някоя с много сол, която не иска. Да сме си запишели следваща подточка... че аз цял роман написах!!! Откровеността понякога помага, но когато учителят се заяжда с теб... лицемерието май е по-добро! Тел. 945 40 65... ако звънна дали ще ми дадат още една такава химикалка?! На някой му падна батерията... не е мойта! “критичната точка на...” – е, че по-критична от началото на часа има ли? Питат ме за някакви разходи... да им приличам на човек, който знае? Ей я там тази с розовия шлифер... тя ще им каже! Хе, Дамян пак си “оформя” маникюра. Севи да извади лака от чантата и да му помогне! Започвам да тропам с крак... просто Бъгс-Бъни на опаковката не ме успокоява вече... WAMP – някакъв надпис на чина... аз едно време ги пишех по-смислени... Пак това едно време! Някои си “гледат” и си мислят за шах?! Е не е ли побъркан тоя свят. 18:14 – имало време! И продължава да ни говори за машини за миене на бутилки... Почти изписах един лист, а часът още не е свършил... сега ми трябва една сламка да си направя пръстенче! :P “Какво не разбрахте?” – грешен въпрос... някой въобще нещо разбра ли? А, най-после! “Свободни сте!” Дзъррр!

*ето как ми влияе чатът!