На нашия любим приятел Жорето! ЧРД!

Имало едно време, преди много много години, в едно далечно кралство, крал и кралица. Техният замък се намирал в едно райско кътче, наречено ИВАЛАНДИЯ. Всяка сутрин, след дългото властване на луната, слънцето изгрявало и разпръсквало лъчите си по зелените поляни и цветните градини. Разположен между високи борове, дъбове и тополи, слънчевият замък се събуждал, за да посрещне новия ден. Всичко в двореца било подредено и чисто. Всяко ъгълче излъчвало топлина и доброта. А стаите се заслепявали от лъчезарните усмивки на краля и кралицата. Не много отдавна заели престола, те управлявали мъдро и справедливо, и всички в кралството били доволни и много ги обичали.
Един ден двамата усетили, че нещо липсва за пълното им щастие... нещо, което да ги накара да почувстват ново изживяване. Веднъж отишли на едно празненство в съседното кралство. Там сред свои приятели и техните деца разбрали кое е липсващото звено за пълното им щастие – онова малко, сладко и невинно създание, което да олицетвори тяхната голяма любов – детето.
И ЕТО...
След девет месеца чакане, в една тъмна нощ, в която светкавици и гръмотевици се надпреварвали, долетял красив щъркел, носещ в човката си едно малко бяло бебче с жизнерадостни пъстри очички и широка усмивка. На следващата сутрин нямало и помен от бурята. Слънцето отново се показало над планините, сякаш съпътстващо хубавата новина за новородения принц. Много щастливи, кралят и кралицата организирали празненство, с което да отпразнуват раждането на първото им дете. Поканили всички хора от кралството, млади и стари, прости селяни и аристократи... Решили да извикат и тринадесетте орисници, които да му дадат кралско име и да му пожелаят великолепни неща. Извадили от стария скрин в съкровищницата златните чинии, в които да сервират на орисниците. Но за беда, оказало се, че чиниите са само 12. Не може да им бъде сервирано в различни чинии... всичко трябвало да е безупречно!!! И какво ли да правят сега... решили да извикат само 12 кръстници.
Дошъл и празничният ден. Всички започнали да се веселят. Шутове разсмивали гостите... Музиканти от цялото царство свирили на тамбури, гъдулки, цигулки, флейти, арфи и тъпани химна на кралството: "Дунавското хоро на бялата роза". Птици-скитници прелитали над главите им... Чиниите били препълнени с храна... имало предястие от тез червени домати... основното ястие било прасета на мезета, а за десерт имало ах банани... Всички тези вкусотии много лесно минавали през нежните устни на гостите... Всичко било като един сладък миг в нежна мистерия. Докато се вихрел бурни танци и се ядяло до насита, дванадесетте орисници се спуснали от тавана, коя от коя по-гиздава. Всички замлъкнали, сякаш омагьосани от красотата на петдесетгодишните девойки. Били в очакване да чуят какви ли дарби ще му пожелаят. Всяка се приближавала до него, докосвала го с магическата си пръчица и изричала своето предсказание. Първата му пожелала много здраве. Втората рекла: "цялото щастие на земята да ти се стовари на главата". Третата казала:
"Ти ще си с голямо добро сърце". Четвъртата предрекла неземна красота. Петата се засмяла шеговито и казала: "Голям да пораснеш". Шестата му пожелала да следва примера на баща си и да разшири още повече кралството. Седмата го дарила с дълголетие. Осмата размахала вълшебната си пръчица и му пожелала успехи във всяко начинание. Деветата му предрекла сБъТВане на всичките му мечти. Десетата казала, че ще засенчи и най-добрите певци с мелодичния си глас. Единадесетата му пожелала изящество и естественост навсякъде. Дванадесетата кръстница се приближила до бебето и понечила да го докосне с вълшебната си пръчица, когато на портите на двореца се почукало. Всички ахнали от учудване "кой може да е това... кой не е дошъл навреме за празненството". Кралят отишъл до портите и попитал:
"Кой е?"
Отвън се чул глас:
"АРИЕЛ! Отворете."
"Защо?"
"Защото пера добре и освежавам."
"Така и ще направя." рекъл кралят и успокоен отворил вратата...
За изненада на всички в двореца не влязъл АРИЕЛ, а 13-тата орисница връхлетяла с метлата си ядосана. Направила няколко кръгчета над главите на гостите, може би за да покаже на всички своята "Нимбус 1984" и спряла до креватчето на бебето. Огледала всички гости с пренебрежение, сграбчила детето със студените си съсухрени ръце, вдигнала го високо и изкрещяла в стил "злото отвръща на удара": "Призовавам силите на злото. О, вие, могъщи демони... донесете книгата с проклятията!
Страница 5679, член 1, алинея 2 от кодекса на проклятията гласи:
* човешко същество, ненавършило две години да се сдобие със сестра, с която ще трябва да споделя властта.
* човешко същество, навършило 6 години да срещне 3 моми, които да го тормозят и вбесяват.
* човешко същество, навършило всички останали години все още в невинна детска възраст да няма никакво свободно време и да не може да се наслади на най-хубавите си години от живота
Със силите ми, дадени от върховната вещерска власт, привеждам този член в действие!
Уф... какъв ужас!
Как може да е толкова кратък! Явно отдавна не съм си припомняла проклятията. Е, това беше от мен. Свърших си чудесно работата. Надявам се никога да не ме забравите! Искрено се надявам, че с този мой подарък ще променя коренно живота на младия принц. МУ-ХА-ХА-ХА."
След зловещото изсмиване на 13-тата орисница, тя се изпарила /ПУФ/, а всички гости в залата били като треснати с мокър парцал. И като че ли единствената им надежда била дванадесетата кръстница. Те погледнали към нея с големи и молещи очи. Разбирайки какво се очаква от нея, тя се приближила до младия принц, докоснала го с пръчицата си по спящата главичка и изрекла антипроклятието:
"Аз нямам право да отменям проклятието /ще ме съдят/, но мога поне да го смекча. Нека с гордост младият принц носи кралското име ИГРОЕГ, което да е символ на неговото величие и да бъде неговата звезда-закрилница. И сестрата, която ще му се роди да бъде покорна на волята му и винаги да му помага. Но ако не е съгласна с него и давам правото да яде повече бонбони от него и да го замеря с пантофките си. А относно хората, с които ще се запознае на 6 години, то нека те станат негови много добри приятели и неразделна част от живота му и нека много го обичат*. А за последното “пожелание” на тринадесетата орисница бих казала, че тук тя е права. Наистина няма да имаш много време за веселби, но това не означава никакво. Като за бъдещ крал на Иваландия ти трябва да бъдеш много образован, затова повечето ти време ще бъде посветено на учението. Ще бъдеш подложен на едно наистина трудно изпитание, но ти ще успееш, защото ще имаш силна воля и с лекота ще преборваш препятствията в живота си. И за да не ме гледаш така тъжно, ти желая много такива празненства. И всяка година да бъдат все по-често. Знам, че винаги ще си намираш повод да оформиш едно парти в замъка." Кръстницата се усмихнала доволно и изрекла следните думи:
"Дами и господа нека купонът продължи... СЕГА!!!"
При последното пожелание всички гости в залата се успокоили и продължили да се веселят. След време въобще не се сещали за проклятието на тринадесетата орисница, а само яли, пили и танцували. Три дни било празненството и след него всичко продължило както винаги.

***

Минало време. Младият принц станал на една годинка. И тогава се случило нещо невероятно. След денонощия плач, той изрекъл първите си думи в прегръдките на майка си: "ПЕЙ, БЕ, ГОВЕДО!". Кралят и кралицата били в апогей, когато чули първите думи на бъдещия крал... отново вдигнали празненство.
Всичко в кралството протичало нормално. До един ден. Ден, в който принцът най-спокойно си играел с гуменото си пате. Ден, в който слънцето греело ярко и ден, в който радостта му била помрачена!
Ето, че първата част от проклятието се сбъднала. На Игроег му се родила сестричка. Тя била с руса като слънцето коса и синьо-зелени като морето очи /едното синьо, а другото зелено/. Нарекли я с прекрасното и много звучно име АНАИД.
Ежедневието с по-малката му сестра минавало с прелитания на пантофи из цялото кралство и шумно тряскане на врати. От време на време, но не много време, си играели заедно.
Минавали дните. Децата растяли, растяли, растяли, а с тях и пантофките им. И сега, когато Игроег е вече на 6 години, ако Анаид понечи да го цапне с мъничката си пантофка, то той ще я халоса с огромен 47-калибров галош – разбира се съобразен с най-шикозната модна тенденция.
Веднъж младият принц отишъл на лов за пеперуди в гората заедно със сестра си. Те тичали между дърветата, подскачали в опита си да уловят някое от тези летящи красив насекоми. Техният смях ехтял в тихата гора "Скок тук, скок там, в капанчето ми ще ми паднеш знам" си говорел под носа младия и неопитен принц. След дългото и изморително подскачане дошъл и резултатът – една прекрасна пеперуда, уловена от бъдещия крал.
Отворил ръце и не можел да повярва, че в ръцете си държи най-странната пеперуда съществувала досега. Картинката била покъртителна. Едно петкрако космато насекомо с големи наподобяващи криле, които били покрити с мъх и една ракообразна глава. От ужас пренца замалко да припадне. Никога досега не бил виждал нещо толкова грозно, предизвикващо чак отвръщение. При това се намирало в бъдещите кралски ръце.
Колкото се може по-бързо го махнал от ръцете си като си мислел, че току що е пуснал много рядко срещано животообразно животно. След тази шега на природата пред очите му изскочило нещо не чак толкова странно. Първоначално му заприличало на гном с колелца вместо крака, но след продължително напрягане на очната ретина различило силуета на едно дундаво малко момиченце възседнало една триколка. Горките гуми на велосипеда! Бил им упражнен такъв максимален натиск, като че ли всеки момент ще експлодират. Заинтригуван от гледката... в първата половина на едната минута, принца гледал странно това малко плашило с големи черно-палави очи. На втората минута решил да се приближи до момата /ако може да се нарече така/. На третата минута вече се престрашил и я заговорил. И от непринудения им разговор и непринудените разговори след това Игроег усетил как двамата се сближили и станали много добри приятели./Тук е мястото да спомена и името на девойката...едно прекрасно и лесно за четене име АНИРТИМИД./
А ето как изглеждало запознанството между АНИРЕТАКЕ и младия принц. /Ако съм забравила да спомена коя е Аниретаке, ще те помоля да ме извиниш, драги читателю. Аниртимид имала по-малка сестра, чието име бил Аниретаке. Ако сравните двете сестри...то си представете един дирижабъл и един обикновен надут балон./
Една сутрин бъдещият крал решил да закусва извън замъка. Вървял из улиците на селцето. Покрай него минавали деца, възрастни хора и животни и всички го гледали с повишено внимание. Повече от 50 човека наблюданали всяко негово движение. Изнервен от това следене и шушукане, принцът решил да влезе в първия магазин за закуски.
С влизането в магазина принца го омагьосала приятната миризма на кифлички, понички, банички и еклери. Единственото нещо, което успяло да го разсее от това магическо опиянение било натрапчивия и истеричен смях на една група деца. Особено впечатление му направило едно дребно, хилаво дете с много къса коса. То едва се откроявало от малката момчешка компания, която се била събрала около този “щиглец”, всеки човек би го взел за момче, докато не чуе пискливия му глас. Единственото нещо, което повтаряло това момиченце било "Кога, бе?" и страшно много се смяло на собствените си изказвания.
Принца го обзело малко неприятно чувство, защото никой в този магазин не му обръщал внимание. Чак когато закашлял, няколко детски главички се извърнали и го загледали /искам да спомена, че в този момент принцът доволно засиял от щастие, че успял да привлече погледите на хората в магазина/ освен на горепосочената мома. Тя малко се смутила, защото приятелите и вече не я слушали, а се били обърнали и гледали някакво момче, което цели 10 минути вече се чудило какво да си купи. Ядосана от вцепенението, което настанало в сладкарницата, тя се провикнала: "Какво ви става? Защо всички мълчите и гледате това момче? Сякаш принца е влязъл в сладкарницата... Не ставайте смешни! Знаете ли кога той ще излезе от покоите си, за да дойде да си купи нещо от магазинчето ни? Точно никога! А сега престанете да го гледате!"
Всички селяни се замислили върху това, което казало малкото дете и сякаш то успяло да ги убеди, че това наистина е едно обикновено момче. Сторило им се наистина глупаво бъдещият крал да дойде в селото, за да си купи една баница.
"Да, наистина, това малко детенце едва ли е принцът. Пък и ние не сме го виждали." и всичко продължило както било преди 5 минути.
Разбира се, на принца това, че вече не е център на внимание въобще не му се харесало. Качил се на един стол, пляснал с ръце и извикал високо на глас:
"Мили селяни, аз съм вашият бъдещ крал. Можете да ми целунете ръката!"
Всички се обърнали, спогледали се и започнали да се смеят така, както се смеят на шутовете на площада, когато изнасят представления.
Когато пазачите на краля чули целия този смях, решили да влязат и да видят какво става вътре и как е принца. Влезли и що да видят... Игроег се качил върху един стол, вдигнал високо ръка, с която се удрял по гърдите и викал: "Ако още някой ми се присмее, ще го пратя в затвора! Засрамете се! Смеете се на бъдещия си крал. Престанете, престанете веднага! Заповядвам ви да престанете да ми се смеете!"
Явно тези думи... още повече разсмивали тълпата в сладкарницата. Но изведнъж настъпила тишина, когато пазачите на кралското семейство прекрачили прага на магазинчето. Тогава всички се вкаменили. Някои се прекръствали, а други си молели да не идат на бесилото или в затвора. Само шантавото момиченце продължавало да се смее... Принцът бил възмУтен и огОрчен от нейното поведение. Приближил се до нея и рекъл: "Как дръзваш да ми се смееш като вече знаеш кой съм аз!!"
Девойката му отговорила: "Това, че си принц не ти дава право да се държиш високомерно с народа... с какво си по-различен от нас... само с това, че носиш някаква корона на главата си, но без нея си просто един обикновен човек... на принц приличащ на шут... шут ли ще ни управлява кралството?!..."
Засрамил се от постъпката си, осъзнал, че е била глупава и ненужна и видял в това момиче умен приятел, който винаги ще му казва истината.
Дошъл сезона на турнирите в двореца... Тази съдбоносна година се казвал: “Капитан планета”.
Изпитания:
* кър /креслив ъглов рикошет/
* жуменица
* отгатни думата написана на стената
* и други
Най-интересното и атрактивно от тях било падането от диви понита. Имало няколко изисквания за състезателите... Първото и най-важно било да са от женски пол. Второто правило било, че нямало правила. Целта на състезанието била да се задържиш върху понито колкото се може по-малко... т.е. победителят трябва да падне първи от понито.
Настанала голяма еуфория сред публиката и сред самите участнички... всички кършели пръсти и си гризели ноктите, а някои си решили косите. Чул се гонгът, който предупреждавал за скорошното излизане на участничките на арената... те се наредили близо до понитата си в очакването на началото на състезанието. И ето... коментаторът казал: "Ready, steady, Ggg... и ето я победителката, която падна още преди да се качи на своето розово на бели сърчица пони, кабрио, наречено Икив... Браво! Браво /Чул се гласът на мама Гъска/". Коментаторът поровил из листовете си и продължил..."... А името на нашата победителка е АЛТЕВС. Нейната награда, предоставена от фонд “Обичайте бъдещия крал” е “Запознайте се с бъдещия крал!”". И...
ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ
... страшно много си допаднали и станали много добри приятели...
Игроег я запознал с другите си две приятелки и със сестра си и така се оформила “Великолепната петорка”.
Всеки ден били заедно и не се разделяли и за минута. Дори много често се налагало дойката Дафинка да вика принца, защото било време за сън. Времето минавало бързо, защото било весело.
Винаги измисляли по някоя нова и забавна игра. Една от любимите на Игроег била “Учители” и много често играели на нея, защото не можело да бъде пренебрегната волята на принца.
И ТАКА... година след година... след година... след година... те вече не били онези шестгодишни мъничета, а пораснали teenager-и. И вече “Учители” били заменени с “Белот”, а съботните вечери били изпълнени с купони. По цели нощи дънела музика в двореца, събирали се все повече и повече хора, които танцували, яли, пили, пили, пили и се веселили...
Минало още време и наближил осемнадесетият рожден ден на принца.
Анаид, Аниртимид, Аниретаке и Алтевс решили да му подарят нещо наистина трогващо за този специален празник. Голяма страст на принца била красавицата от екрана, която го завладяла с прекрасните си сини очи и жизнерадостна усмивка...
Четирите девойки отишли при нея. Запознали се с нея и я помолили да им съдейства за изненадата-подарък.
Дали принцът ще се зарадва, когато го види? Как ли ще реагира на този символ на обич на неговите приятелки...?
И днес, на този ден /14.11.2002г./ той стои почти изнервен и тръпнещ в очакване на изненадата-подарък, защото знае, че той е някъде там...