Имало едно време, там, далече, в планината една къщурка. В тази къщурка живеела една баба. Тя била най-голямата приятелка на слънцето. Всяка вечер то изпращало там дъщеря си, за да налее вода от кладенчето до къщата. Тя била слънчевата мома, която – говорели в селото – била най-хубавата в целия свят.
Една вечер селяните се събрали в кръчмата и повели следния разговор:

- Искаш ли – казал един – да се хванем на бас, че ти не можеш да се ожениш за слънчевата мома?

- Искам! – казал другия.

- Добре! Ако ти не се ожениш за слънчевата мома, аз ти взимам всичко, което имаш, а ако се ожениш, аз ти давам моето имане. Съгласен ли си?

- Съгласен!

Момъкът излязъл от кръчмата и се запътил към дома на слънцето.
Предния ден слънцето било изпратило сина си на лов, но той не се върнал и то било много разтревожено.
Момъкът стигнал до една гора и навлязъл в нея. Вървял, вървял и по едно време забелязал светлинка. Запътил се към нея. Когато стигнал, видял едно момче, което светело леко и го попитал:

- Кой си ти? Какво ти се е случило?

- Аз съм синът на слънцето. Моля те, помогни ми! Татко ме изпрати на лов и както вървях нещо ми заключи кракът. Не мога да се извъкна.

- Чакай да ти помогна.

Момъкът взел един камък и счупил злосторния капан.

- Благодаря ти! – казал слънчевият син. – Ела сега да те водя у дома при татко.

Вече приятели, двамата тръгнали към къщата на слънцето. Когато стигнали, слънчевият син влязъл вътре, изтичал в прегръдките на баща си и извикал:

- Тате!

- Къде беше синко? Толкова се притеснявах за теб.

- Когато отидох в гората на лов, както си ходех, нещо ме хвана за крака и не можех да се измъкна. Този човек ми помогна. – казал синът на слънцето, като посочил момъка.

- Как мога да ти се отблагодаря за това, което направи за сина ми? – попитало слънцето.

- Аз идвам от долното село, за да поискам ръката на дъщеря ти. – казал момъкът.

- Ще ти я дам, - казал Слънчо – но трябва да отидеш в къщата на бабичката, защото, когато е тук, дъщеря ми става много зла и може да те изгори. Всяка вечер тя слиза за вода до къщата на бабата. Там можеш да я намериш.

- Благодаря ти много! – казал момъкът и си тръгнал. Стигнал до гората.

Повървял малко и видял една светлинка. “Това сигурно ще е къщата.” – помислил си той и се запътил към нея. Вървял още малко, но светлината изгаснала. Погледнал нагоре към къщата на слънцето и видял слънчевата мома. Тя била толкова хубава, че всичките лалета на света не са толкова хубави, колкото нея. Погледал още малко, докато тя влязла в къщата и понеже не знаел на къде да върви, решил да почака до другия ден, когато светне светлинката. Легнал и започнал да мисли. След мъничко една змия допълзяла до него. Той я усетил, взел една тояга и се засилил да я удари, но тя казала:

- Моля те, момко, недей да ме убиваш, ще направя всичко, което пожелаеш, само не ме убивай!

Момъкът оставил тоягата и я попитал:

- Знаеш ли къде живее бабичката?

- Не, но ето ти това листо. Когато ти потрябвам, го скъсай и аз веднага ще се появя. – като казала тези думи, змията изчезнала.

След време той я забравил. Момъкът огладнял, но ако се върнел в селото, знаел, че ще изгуби баса. Нямало какво да прави и се върнал.
Още от вратата на кръчмата, с присмех, мъжът, с който се бил хванал на бас го попитал:

- Е, какво стана? Ожени ли се за слънчевата мома?

- Не! – отговорил момъкът.

- Ами сега? Станах богат! Ха-ха-ха!

Момъкът натъжен излязъл от кръчмата. Отишъл при един приятел, наял се и легнал да спи. На сутринта пак отишъл в гората. Отново видял светлината, но този път тя не угаснала. Стигнал до къщата и почукал на вратата. От вътре се чул един изтощен глас:

- Кой е? Добър или лош?

Момъкът отвърнал:

- Добър ден, бабо! Отвори вратата и прецени дали съм лош или добър.

Бабата отворила вратата и го поканила да влезе.

- Бабо, - казал момъкът – дошъл съм при теб, за да дочакам слънчевата мома. Слънцето ме изпрати при теб.

- Можеш да я почакаш, – му отвърнала тя – но първо трябма да ми докажеш, че си добър. Сядай!

Момъкът не седнал, а първо помогнал на бабата да седне и тогава седнал.

- Гладен ли си?

- Не, благодаря! Ти гладна ли си?

- Не, но ще поспя малко. Като се събудя, ще изчистя. – казала бабата и си легнала.

Момъкът я завил и решил да поразтреби. Измил чиниите, подредил шкафчетата, оправил масата, набрал нови цветя и ги сложил във вазата, нахранил пилетата, налял им вода, налял и за бабата, сготвил вкусна гозбица, седнал на един стол и зачакал бабата да се събуди. Когато се събудила и видяла какво е направил момъкът, го извикала и му казала:

- Ти ми доказа, че си добър, затова ще ти кажа една тайна. Всяка вечер, слънчевата мома идва тук, за да си налее вода, но като дойде, тя е много ядосана, заради брат си, затова, когато дойде и те види, ще те изгори. Когато я нахраня, тя се успокоява, затова ще те превърна в метла и когато се наяде, ще ти върна човешкия образ.

Без да се замисля повече, тя го превърнала в метла и го сложила в ъгъла зад вратата. След малко се задала слънчевата мома. Напълнила си стомната с вода и влязла в къщата.

- Бабо, мирише ми на човек. – казала тя.

- Това е, сигурно, защото днеска дойде един лош човек, но аз го изхвърлих.

- Не, бабо, мирише ми на човек.

- Седни да се наядеш и то ще ти мине.

Слънчевата мома се наяла и се успокоила. Тогава бабата превърнала метлата в момъка и и казала:

- Не исках да ти кажа, че тук има човек, защото щеше да го изгориш, но сега си вече спокойна и той може да те попита нещо.

- Какво искаш да ме питаш? – казала Слънчевата мома.

- Ще се омъжиш ли за мен?

- Баща ми ли е казал така?

- Да! – казал момъкът.

- Щом е казал така, ще се омъжа за теб. – отвърнала Слънчевата мома.

Отишли при дома на слънцето, а там вече ги очаквали и вдигнали голяма сватба. Яли, пили и се веселили.
След сватбата, момъкът и Слънчевата мома отишли в селото. Когато я видели, всички ахнали. Момъкът си върнал имането и заживял щастливо. Но някои селяни му завидели. Събрали се един ден и се уговорили да отвлекат Слънчевата мома. Една вечер както си спели младоженците, селяните се промъкнали, хванали момата и тръгнали да бягат. Момъкът се събудил. Тръгнал да ги гони, но не могъл да ги стигне. Върнал се отчаян в къщата си и седнал да плаче. По едно време се сетил за змията, извадил листото, скъсал го и тя се появила на мига.

- Какво е станало? – попитала змията.

- Отвлякоха жена ми! – казал тъжно той.

- Не се безпокой! Ще ги намерим. – казала змията и тръгнали.

Стигнали до една река, която била без мост и не можели да минат.

- Ами сега? Как ще минем? – попитал момъка.

- Почакай малко тук. – казала змията и изчезнала.

След малко се върнала с едно огромно куче и казала:

- Това е Барон, моят приятел. Той ще ни пренесе. Качи се върху него.

Момъкът се качил и кучето го пренесло до другия бряг. След това се върнало, взело змията и пренесло и нея. Тримата тръгнали отново. Стигнали до едно дърво. Барон започнал да души, открил един капак в тревата и извикал:

- Елате, тук има нещо.

Момъкът и змията отишли. Видяли капака и всички заедно се опитали да го отворят. Отворили го и що да видят – тунел. Най-напред слязъл момъкът, след това змията и накрая Барон. Вървяли, вървяли и стигнали до един раздвоен тунел. Помислили от къде да минат и най-накрая видяли част от дрехата на Слънчевата мома.
Тръгнали по този тунел. Стигнали до една стая, от която се чували смехове. Влязъл първо момъкът. Като го видели, селяните се уплашили и побягнали. Змията и Барон ги последвали. Гонили ги до реката, където те скочили и се удавили.
Момъкът останал при Слънчевата мома, взел я на ръце и я изнесъл от тунела, върнали се по същия път. Разделили се с Барон при реката. Разделили се със змията близо до селото и момъкът и момата се прибрали в селото. Там вдигнали още една сватба. Три дни се веселили. Момъкът си построил по-голяма къща и заживели щастливо.